16+

Ако трижди в едно лято апокалипсис затъмни небето, по волята на Тангра мъж като жена ще трябва да зачене. Избраният пожертван ще запре ръката на съдбата; ако ни едного не го стори, и този свят ще свърши в пламъците, от които е започнал. Думите са древни, по-стари от Старата Майка, на повече лета от буквите в свещените свитъци на Аутомата Импозанта. Какво означават, да зачене мъж – как? – мърмори Телериг, докато се провира измежду хората в смълчаната тълпа. Тези думи – какво са те? Предричане, пророчество, прокоба? – предхождат и Сенчен, и Урвич, и Мъртвилото отвъд, и самата Велика България. Ще се разбере, кръстосва пръсти […]

Осветлението в ‘Камео’ примигна няколко пъти с началните тонове на (Don’t Fear) The Reaper и притъмня. Клиентите напуснаха масите си за да наобиколят подиума, където класическа тройка – блондинка, брюнетка и червенокоска – събличаха дантелените си рокли, извивайки се в ритъма на музиката.

Джак пресуши уискито си. Времето напредваше, а Тони го чакаше. Остави шепа монети за питието, побутна ги към бармана, поколеба се и отброи няколко банкноти отгоре.

– Червен дим?

Джак стисна устни. – Черен. Половин доза.

Не можеше да си позволи повече. По-голямата част от спестяванията му плати престоя на Тони в една от по-евтините болници в края на Брега, където не задаваха въпроси, нито пък уведомяваха служителите на реда ако пристигнеше пациент с прясна, кървяща рана отстрани на корема и липсващ бъбрек. Останалите пари отидоха за болкоуспокояващи и черен дим. Тони твърдеше, че димът притъпява болката по-успешно от всякакви лекарства.

Барманът кимна и изчезна зад вратата в края на бара.

Брюнетката и блондинката на подиума, вече напълно голи, се бяха сдобили с колани с огромни изкуствени пениси и помагаха на червенокосата да заеме удобна поза между тях. В тълпата наоколо няколко човека сваляха дрехите си и тези на най-близкостоящите. Вляво от Джак мъж на средна възраст в черен костюм и вратовръзка качи момиче – дали имаше осемнадесет? – с къса розова рокля върху барплота и зарови глава между краката ѝ.

Първият разрез е специален.

Дългият миг на очакване кара коленете ти да омекват. Тръпката в стомаха при гледката на мъжки китки, приковани към стената, те вади от равновение. Слабата светлина на следобедното слънце озарява златиста кожа под остатъците разкъсани дрипи - кожа, съвършена, гладка, непокътната. Засега.

Докосваш ножа, първо нежно, после увиваш пръсти около дръжката с умерен захват, точният натиск за да го накараш да ти се подчинява.

Всеки път, когато стигам дъното, решавам, че животът не може да ме засмуче по-надолу - и винаги греша. Мислех, че е невъзможно да паднеш повече от това да спиш в подлезите и да просиш за храна, но о, да възможно е: разбрах го щом си намерих работа в съмнителен клуб, където сервирах на посетителите собствената си кръв, урина и други телесни течности - дори това не беше абсолютното дъно; щом прехвърлих 25 ме пратиха да работя в мазето и първият клиент посочи ръката ми: 'Кутрето, моля.'

Майлс оставя триона до другите инструменти върху олтара. Зад него Исус се усмихва от цветните витражи на прозорците, огрени от следобедното слънце.

Целува Ема по челото. –Имаш ли нужда от още малко време?

–Не– изхлипва Ема с половин уста, доколкото позволява паралитичния агент в кръвта ѝ. Кожените каиши, привързващи я към масивния дървен кръст, се впиват в предмишниците и началото на бедрата ѝ.