СРВ2И: Ноември 2023

– Събрани сме тук днес за да дадем на грешните полагащото им се – започна свещеникът зад високия амвон. Въодушевените възгласи на тълпата долу прераснаха в писъци когато таванът над главите им се срути под потоци горяща лава, но не за дълго – скоро напевът на свещеника се издигна над съскането на огъня и воплите на последните умиращи заглъхнаха.

*

Злощастен порив на вятъра извади на показ изплъзнал се златен кичур коса под парцаливата качулка; случаен слънчев лъч разкри блясъка на златна плът, сияйна, примамлива, и достъпна, достъпна за всички – тълпата онемя. ‘Златно дете,’ долетя вик – костеливи ръце се протегнаха от всички страни, скубеха ценните кичури, раздираха дрехи, кожа и плът, всеки късащ колкото може повече от неочаквано попадналото им богатство без капка милост към безмълвните сълзи на детето.

*

Осъдените за прелюбодейство се гърчеха, приковани голи към Х-образните кръстове. – Който оцелее, е невинен – обяви кардиналът, удари гонга, и тълпата праведници, размахващи нажежени до червено фалоси, се втурна към грешниците.

*

-Милост, милост! – скандираше тълпата пред бесилката на Гай Фокс когато екзекуторът разсече корема му надлъжно и лъщящите от кръв вътрешности се изсипаха, вдигащи пара в зимния ден. Рев изригна от събралите се зрители, нахвърлиха се върху палачите, свалиха умиращия от ешафода и го понесоха към сградите на Парламента, където сложиха клечка в ръката му за да може с последни сили да запали приготвените бурета барут.

Фанфикшън на Барутния заговор.

*

С безценното участие на Ravehna

Завещание

Аз –
така умрях, в локва кръв сред телата,
нечут, неразбран, невидян,
дух незрим – не докосна смъртта ми тълпата,
в която бях винаги сам.

Ти –
имаш шанс да оставиш следата,
която аз, уви, не успях –
вземи моя меч – съсечи им месата,
кълцай, бий, изкорми ги –
за всеки ден, в който живях.