СРв2И: юли 2023

Всеки път, когато стигам дъното, решавам, че животът не може да ме засмуче по-надолу – и винаги греша. Мислех, че е невъзможно да паднеш повече от това да спиш в подлезите и да просиш за храна, но о, да възможно е: разбрах го щом си намерих работа в съмнителен клуб, където сервирах на посетителите собствената си кръв, урина и други телесни течности – дори това не беше абсолютното дъно; щом прехвърлих 25 ме пратиха да работя в мазето и първият клиент посочи ръката ми: ‘Кутрето, моля.’

*

Снимката показваше дъното на огромен куфар, в който лежеше сгънат обезобразения труп на младо момиче, покрито с пресни белези и засъхнала кръв.

‘Cena?’ – гласеше първият коментар под поста.

*

След дълго спускане през слузести тунели, почти непроходими от остри, лепкави паяжини и зловонна мъгла, достигнахме дъното, полуживи, с разкъсани дрехи и кожа. Мирисът на сяра надделя над този на кръвта от раните ни, когато пристъпихме към изникналата сред изригналите пламъци табела с надпис: ‘Добре дошли обратно вкъщи’.

*

Стигнах дъното вчера. Отворих бутилка кола, налях една чаша и (тук не гледайте, че е страшно) – я изпих цялата.

Разберете повече за конкурса Страшен разказ в 2 изречения тук: https://www.facebook.com/stra666en.razkaz