Болка

Кървави съсиреци плуваха в коктейла от пот, сълзи и слюнка, разреден с бледа урина. Побутнах го по полирания плот към оплешивяващия костюмар, който точеше лиги от другата страна на бара.

– Най-висококачествената Болка, господин де Мевиус.

Бърнард де Мевиус Старши вдигна чашата към светлината и я разклати. Слузестата утайка на дъното се разсея и се смеси с останалите течности.

Наведох се към него. – Този път имаме много специална съставка за Вас. Гарантирам Ви, че изживяването ще е по-силно от всякога.

– Хм – Де Мевиус завъртя чашата. – Ти и миналата седмица така каза.

– Опитайте, опитайте.

Той поднесе коктейла към носа си. – Наистина, не е зле. Разкажи ми как умря донора.

Донори наричахме клетниците, предоставили предсмъртните си течности след продължителна сесия мъчения в Мазето. Хора като де Мевиус плащаха луди пари за чаша телесни отпадъци. Жалко, че скоро щяхме да го загубим като клиент – бил употребил думичката с Н по адрес на сина на шефа и при това положение нямаше как да продължим да го обслужваме, колкото и да плащаше.

– Беше жена.

Налях си джин, добавих пръст сода и вдигнах питието си за наздравица към него. Де Мевиус отпи от неговото и облиза устни. На лицето му се разля блажено изражение.

– Наистина е добро. Разкажи ми повече.

– Млада жена. Едва ли имаше и двайсет. Руса.

– Мм – примлясна де Мевиус. – Как мина? Изчукахте ли я добре?

– Първо забихме гвоздеи в ходилата ѝ и я накарахме да се разходи из помещението. Като на високи токчета. Чак след това я изчукахме. Класически, във всички дупки, с три вида фалоси: един, покрит със шкурка; един с лют червен пипер, и след това със ситно натрошено стъкло. На последния припадна. Трябва да чуете как пищеше. Ще Ви хареса. Записахме всичко, ако желаете да разгледате филмите.

– Ще помисля. – Де Мевиус отпи дълга глътка. Избърса съсирека кръв в края на устата си. – А как умря?

– Всъщност, още е жива. Имахме намерение да отрежем ръцете ѝ и да ги наврем отпред и отзад. Щеше да стане перфектна снимка за ценители. А след това щяхме да срежем дупка в корема ѝ и да я изчукаме и там.

Де Мевиус пое дъх и обърна чашата на екс. Сигурно беше твърд като камък, дъртият перверзник.

– Преценихме, че ще ни свърши по-добра работа жива – продължих аз. – Нещо като предупреждение за хора, които не знаят да си мерят приказките. Не искате ли да знаете името ѝ? Елеанор.

Де Мевиус се намръщи за миг, после ужасът на осъзнаването премина през погледа му и чашата падна от ръката му на пода, където се разби с трясък.

– Елеанор де Мевиус. – Ухилих се в потресеното му лице. – Дъщеря ви. Нали ви казах, че този път имаме превъзходна съставка, подбрана специално за Вас?