Жена

Автори: O B S C U R I A & Ravehna

Няма смърт.

Има само страдание.

Всички страдаме.

Най-красивите преживявания са тези, чието име те е страх да изречеш. Там лежи силата им: крехките, деликатни усещания шептят в мрака с надеждата да ги забележиш, но тези другите, неописуемите крещят, заставят те да ги разпознаеш и изживееш.

Човешкият ум изпитва еднакво вълнение от болката и удоволствието. Приучени сме да ги разграничаваме, принудени да живеем в наложена ни фалшива дуалност. Такава не съществува.

Всичко е едно.

Болката е наслада, насладата боли.

Тази вечер ще покажа на щастливеца, прикован в подземната килия колко опияняваща може да е агонията. Ще го запозная с истинската тъмнина. Когато приключим, ще пие от амброзията за която е жадувал от раждането си.

Не знам името му. Няма и нужда. Преди да дойде утрото тривиалности като име няма да му трябват, защото ще е преобразен.

Прероден.

Благословен да приеме най-възвишения облик, този на Жена, отвън и отвътре.

Лежи със затворени очи, гол и обездвижен на каменната маса. Млад мъж в началото на двадесетте си години. Ако се съди по рошавата бяла коса, заострените уши, татуировките и едва забележимия син оттенък на кожата, прилича на мелез между елф и молдра от Южните Блата, но няма как да знам със сигурност – външният вид лъже. Взех го от улицата, както стотиците преди него.

Факлите по стените потрепват в очакване. Опиващият дим разнася благоухание във влажния въздух. Инструментите ми лежат, прилежно подредени на удобна количка до масата.

– Буден ли си?

Помръдва.

– Чуваш ме – констатирам.

Не отговаря.

Первам мекия му член нагоре и го оставям да падне обратно между краката му.

– Ще станеш Жена – обяснявам. Това привлича вниманието му. Опитва се да проговори, но не може да издаде звук, различен от неясно мучене. Защо? Надявам ръкавиците и разтварям челюстите му за да проверя. Езикът му липсва.

Интересно. Дали е някаква чуждоземна традиция, наказание или инцидент? Все едно, няма как да ми каже.

Навеждам се за да вдъхна ужаса в очите му. – С език или без, няма да си по-малко Жена.

Страхът му се стеле около него, горещ и тежък. Остър. Не по-остър от инструментите ми – камите ми са прясно наточени и пречистени в лунна вода, но се съмнявам бледото същество пред мен да оцени усилията ми. Показвам му едната, тази, с която планирам да направя първия разрез.

– Тук. – Прокарвам пръст в права линия по долната част на корема му, през изображението на птица в пламъци, татуирано със зеленикаво мастило. – Тук ще ти направя вагина.
Отпивам нова глътка от страха му.

– Ще празнуваме, страннико. Ще бъдеш Жена. Много, много скоро всички ще бъдат Жени.

Има смърт. Но тя е награда след страданието, в което живеем. Награда, която трябва да се заслужи. Трудно е да се устои на желанието да не се отдадеш изцяло на агонията, когато тя е станала неразделна част от ежедневието. Казват, че веднъж прието, прераждането заживява в приемника си собствен живот, докато не бъде подразнено от външен дразнител, но никой не е доживял да го напише в учебниците. Ти няма как да го знаеш, твърде обсебен си да даряваш с наслада случайни тела от мръсните канали, за да чуваш какво говорят странниците, чието присъствие е забелязано напоследък в града. Но сега аз съм вече тук и ще те науча.

Оглеждаш остриетата на инструментите. Аз те чувам как говориш на елфа, защото освен че съм отнел езика на слабото му тяло, съм превзел и слуха му. Защо? Много скоро ще разбереш.

Избираш тънък скалпел и с него внимателно отрязваш члена му. Чудиш се защо на тялото му липсва нормалната реакция на болка, а вместо нея внезапно удоволствие набъбва в ръцете ти, докато острието се плъзга в основата му. Болката е наслада, а насладата боли. Просто е.

Приглушеният пламък от факлите оцветява ирисите ти в червено и тук решавам, че цветът на кръвта ти отива. Захвърляш парчето месо с погнуса в кофата, която е в краката ти.

Когато забиваш острието в долната част на корема, там където зелената птица е разтворила криле сред пламъци, съм убеден, че е крайно време да се запознаем. Все пак ще живеем заедно цяла вечност.

Защото аз съм болката, тази която ти покани в тялото си и ще бъда твоята агония.

Когато отваряш уста и изтръгваш езика си с клещите изглеждаш искрено учуден. Хвърляш и него в кофата. Не ти трябва език, скъпи, имаш мен. Вадиш дългата кама и правиш малък разрез, малко над члена си. Вземаш кървавия член, сядаш до рошавия елф, който вече е напълно син и си зашиваш втория член непосредствено над твоя. Забелязвам, че докато забиваш иглата очите ти се обръщат. Не, скъпи, шептя в глухите ти уши, не заспивай, мило мое момче. Време е да се преродиш.