Звънецът на Дявола

‘Клиторът е звънеца на Дявола и ако го натискаш, Рогатият рано или късно ще отговори,’ обичаше да повтаря лелята на Елиса всяка вечер докато навиваше косата ѝ на ролки преди Елиса да се шмугне в студеното легло.

Леля Астрид. Името ѝ подхождаше – висока, костелива жена с още по-костелив характер. До деня на смъртта си държеше Елиса под строг контрол. Определяше дневното ѝ меню, избираше дрехите ѝ, местата, които да посещава, заниманията ѝ.

Шест месеца след погребението Елиса още не можеше да се отърси от чувството, че леля ѝ я наблюдава с присвити очи и чака да стъпи накриво. Сякаш покойната щеше да се върне от отвъдното ако Елиса направеше дори една грешна стъпка.

В края на втория месец Елиса се престраши да кривне от правия път и си поръча пица с маслини, пикантен салам и екстра кашкавал, от която със сигурност щеше да качи поне 3 килограма. В края на третия месец се отби в кварталния супермаркет и се върна в къщи с торба шоколади, шампанско и сладки коктейли в примамливи шарени бутилчици. Последваха ги нови дрехи, по неин вкус, прическа и маникюр, дълъг, в блестящо яркорозово.

Оставаше ѝ да направи само едно нещо. Нещото, което я плашеше отвъд границите на разумното.

Тази вечер, обаче, щеше да преодолее страха си.

Засили отоплението, отпусна се назад във възглавниците на дивана и повдигна крайчеца на нощницата си. Ръката ѝ трепна на половината път към целта, но си наложи да продължи. Плъзна пръсти под бикините си. Приятна тръпка се издигна в слабините ѝ и нагоре към корема ѝ. Прокара пръст в хлъзгавата влага докато не намери точното място. Клитора.

Потърка го няколко пъти и се разсмя с неочаквано облекчение. Част от нея не бе спирала да вярва, че това забранено действие ще призове Дявола. Какви глупости.

Отметна глава назад и разтвори крака за по-добър достъп.

И замръзна.

Отнякъде, съвсем близо се разнесе звън. Като звънец на врата, най-обикновен звън. Звънна веднъж и спря.

Елиса се ослуша. Помръдна пръста си и подскочи, когато звукът се разнесе отново. Мили Боже, възможно ли беше леля ѝ да е била права през цялото време?

–Идвам, идвам– измърмори изнервен глас в ухото ѝ и от нищото пред нея се материализира ужасяващ демон с червена кожа и черни рога.

Елиса едва не скъса нощницата си в паниката си да се прикрие. Беше вярно. Всичко беше вярно. В глупостта си беше призовала Дявола и сега самият Той стоеше пред нея.

–Т-ти Дявола ли си?– успя да промълви с треперещ глас.

Демонът завъртя очи.

–Негово Превъзходителство е прекалено зает. Аз съм отговорник за тази улица, и в частност къщи номер 46, 47, 48 и 49. Оставете ми съобщение, и ще предам на Негова Тъмност въпроса или молбата Ви в най-скоро време.

–Ама-ама а-аз не знаех… нямах предвид да…

Демонът въздъхна.

–Начинаеща? Ясно.

Извади ламинирана червена папка, от която издърпа черен лист хартия, изписан със златни букви. Подаде го на Елиса.

–Тук има всички необходими инструкции как да правите любов със себе си без да влизате в контакт с Тъмния лорд. Разберете ни – на Него не му е лесно. Нито пък на нас. Представете си колко дами живеят само на тази улица. А в целия квартал? В целия град, страна, континент? Звънците не спират да бият. В Ада е някаква страшна суматоха.

–Ах-ах-ха– прошепна Елиса с ококорени очи. –Р-разбирам ви. Ами, такова, извинявам се за неудобството.

–Няма проблем– намигна ѝ демонът. –Приятно прекарване. – и изчезна сред облак черен дим.

Елиса пое дълбоко дъх и веднага щом туптящото ѝ сърце се успокои, разтвори листа и се зае да изучава инструкциите. Леля ѝ Астрид се оказа права, но какво от това? Елиса отправи пожелание към покойницата да се обърне в гроба, дано, и спусна ръка обратно към влажната топлина между краката си.