Защита

–Скоро ще е.– Полковникът угаси пурата си и посочи място на картата, където извираше една от по-пълноводните реки. –Готови за защита. Ще дойдат от тук. Винаги идват от тук.

Полковникът не можеше да потвърди със сигурност откъде ще пристигне врага. Можеше само да предаде информацията, научена от древните архиви. Огледа събралите се войници в белите им униформи. Всички, с малки изключения, щяха да срещнат смъртта си в близките седем дена, а за оцелелите врагът щеше да се завърне след месец.

По-добре да не знаят.

Битката не слагаше край на войната. Войната продължаваше безкрай, следвайки един и същ установен ред. Нападение – унищожение – възстановяване. След всяка битка се раждаха нови генерали, полковници и войници, различни, по-немощни от предишните, но все толкова надъхани да излязат на бойното поле. Врагът се оттегляше докато новородените растяха. Завръщаше се единствено когато достигнеха пълнолетие и жаждата за разрушение превземеше съзнанието им.

Полковникът избягваше да се замисля върху характера на войната – структурата на повтарящата се схема подсказваше, че врагът са самите те, а това нямаше смисъл.

*

Лекарят се надвеси над пациент номер 49.

–Някои от страничните ефекти на лечението могат да доведат до бъбречна недостатъчност, рак на кожата или смърт. Разбирате ли? Имаме нужда от съгласието Ви преди да продължим. Подпишете тук.

Пациент номер 49 подписа и загъна ръкава си в очакване на иглата и течността, която щеше да разгроми имунната му система за да му осигури година или две нормален живот. До следващия път.