Хумор

Страшните ми разкази в 2 изречения този месец бяха повече забавни, отколкото ужасяващи, но със следващите ще компенсирам пропуснатия мрак.

*

В полумрака на притихналата стая, Д.Д зарови пръст в носа си в упорит опит да изчопли засъхнал носен секрет, заседнал дълбоко в най-горната част на лявата му ноздра. След цяла вечност успя да извади парче луминесцентна зелена материя, която прогори нокътя му и стъклото на масичката пред него, и тогава, тогава го осени прозрение свише: животът му бе на път да се промени - не знаеше как и защо, но възнамеряваше да се възползва по всички възможни начини от новопридобитата си сила.

‘Клиторът е звънеца на Дявола и ако го натискаш, Рогатият рано или късно ще отговори,’ обичаше да повтаря лелята на Елиса всяка вечер докато навиваше косата ѝ на ролки преди Елиса да се шмугне в студеното легло.

Леля Астрид. Името ѝ подхождаше – висока, костелива жена с още по-костелив характер. До деня на смъртта си държеше Елиса под строг контрол. Определяше дневното ѝ меню, избираше дрехите ѝ, местата, които да посещава, заниманията ѝ.

Шест месеца след погребението Елиса още не можеше да се отърси от чувството, че леля ѝ я наблюдава с присвити очи и чака да стъпи накриво. Сякаш покойната щеше да се върне от отвъдното ако Елиса направеше дори една грешна стъпка.

Бръмченето на звънец долетя откъм вратата на офиса, заедно с настойчив глас.

- Бързо. Трябва да ти покажа нещо.

Бош Кей хвърли картонената чаша с изстинало кафе в коша и разтърка очи. От ръкавите на ризата му го лъхна аромат на виолетки - омекотител или парфюма на жена му. Напоследък ги бъркаше, но му се гадеше и от двете.