Grimdark

Стоновете на мъртвите отекваха изпод кръстовете, разпръснати през пустинята. Монотонното кап-кап-кап на кръвта, стичаща се от колосалното разпятие в средата на небето, пронизваше мозъка на Роуина със всяка измъчена стъпка.

Облак мутирали трупоядни молци изпърхаха наблизо в падащия здрач. Повей пясъчен прах удари лицето ѝ. Стисна очи.

Извади манерка под опърпаното си наметало и отпи глътка мътна, застояла вода. Напуканите ѝ устни потрепераха.

–Лорд С., правя го за теб, Лорд– прошепна нагоре към дървената фигура. –За да намериш покой.

Ромонът на градските фонтани заглъхна под ехото от ботушите на Егар по калдъръма. Каменните сгради излъчваха остатъците от дневната горещина – но не за дълго: хладината на здрача се разстла като черна мъгла след оттеглящото се слънце и Егар ускори крачка в надпревара с времето.

Денем или нощем, преходът през мъртвите енории на Некрополиса го караше да се оглежда, нащрек за неочаквано присъствие, за прикрит вопъл, стенание на Нежив. Срита случаен камък със сподавен ропот. Проклет да е градът, проклета и работата му, трижди проклет късметът му да се озове в капан, затворен в този забравен от Бог открит гроб за години напред. Стисна сребърния кръст, висящ на верижка около врата му и го вдигна към устните си.

Ехото на приближаващи стъпки отекна през двора на хана. Дарсел затвори кутията с инструменти, остави обратно на тезгяха счупената табела с абсурдното име ‘Източен Заслон, добре дошли’ и излезе да провери дали не е Сенли, който бе отишъл да изгори труповете преди около час.

Ръждясалата вътрешна порта хлопна зад гърба на двама имперски стражи в износени тъмносини униформи. Водеха прегърбен старец, загърнат в протрито наметало.

Пред тях, в посърналата трева до оградата, ново тяло лежеше до другите, разядени от кафяви и сиви петна. Дарсел стисна устни. Надявал се бе поредният мор да подмине Сенли. Щеше да е въпрос на време да порази и Дарсел. Ако не този мор, то следващият.

Върви без страх, защото Той отхвърля само онези, чиито намерения са егоистични.

В месинговото небе сред тежките облаци черепът на Лорд Спасител се извисява над Изолис. Кухите му очи я следят отгоре, докато носи новородения си син през изсъхналата, висока до кръста трева към Безкрайния Аквадукт. Под разпадащата се арка в най-близкия вход към моста, от дървени кръстове висят женски трупове в различни етапи на гниене. Вонята на разлагащи се тела обзема ноздрите на Изолис, задушава я.

Изброява няколко жени на ръба на живота, поемащи последния си труден дъх във влажната мъгла. Лицата им са забулени. Засъхнала кръв покрива дланите и глезените им, по-тъмна там, където ръждивите гвоздеи прорязват плътта. Като Изолис, и те носят празнични рокли от черна дантела и коприна, украсени с избродиран кафяв кръст на гърдите. Не разпознава нито една от тях.