Фантастика

–Скоро ще е.– Полковникът угаси пурата си и посочи място на картата, където извираше една от по-пълноводните реки. –Готови за защита. Ще дойдат от тук. Винаги идват от тук.

Полковникът не можеше да потвърди със сигурност откъде ще пристигне врага. Можеше само да предаде информацията, научена от древните архиви. Огледа събралите се войници в белите им униформи. Всички, с малки изключения, щяха да срещнат смъртта си в близките седем дена, а за оцелелите врагът щеше да се завърне след месец.

По-добре да не знаят.

Неписано правило: недостигналите пълнолетие стоят в предните редици по време на екзекуция. Зад тях – жените. Зад тях – мъжете. Зад тях – стражите в черните си униформи, готови да стрелят при най-малкия признак на безпокойство, обграждащи тълпата като овчарски кучета които вардят стадото.

Не е екзекуция; тази дума е остаряла, излязла от употреба, название което съм срещал само през последните няколко години когато започнахме да учим история. Спомен от безчовечно, свирепо общество което вече не съществува. Това – тази екзекуция – не е това което ще се случи днес. Правилният термин е изпращане.

Стоя в предната редица.