18+

her colours gone, her daylight drowned by waves of hate and pain
he broke her spine – is that a crime? his reasoning was plain
she crushed his soul, the fucking whore – a wound he must revenge
it’s not unfair to leave her there to dangle off the edge
with gouged eyes and torn insides and glass shards in her cunt
so she won’t dare a new affair, will dread his anger’s brunt

her light once bright was lost to sight, her spirit black and dead
in night’s warm hold, she paid pain’s toll and stood up stronger yet
the darkness held her inside a shelter and gave her ceaseless strength
now he must fear: payback is near, her bleak wrath at arm's length
her rage unlocked, she’ll chew his cock off while he screams and pleads
teeth flashing bare, she’ll bite and tear until her grief recedes

so – will he bother to hurt another, when stripped of all his might?
eye for an eye: the only time when two wrongs make a right

Няма смърт.

Има само страдание.

Всички страдаме.

Най-красивите преживявания са тези, чието име те е страх да изречеш. Там лежи силата им: крехките, деликатни усещания шептят в мрака с надеждата да ги забележиш, но тези другите, неописуемите крещят, заставят те да ги разпознаеш и изживееш.

Човешкият ум изпитва еднакво вълнение от болката и удоволствието. Приучени сме да ги разграничаваме, принудени да живеем в наложена ни фалшива дуалност. Такава не съществува.

Всичко е едно.

Болката е наслада, насладата боли.

Тази вечер ще покажа на щастливеца, прикован в подземната килия колко опияняваща може да е агонията. Ще го запозная с истинската тъмнина. Когато приключим, ще пие от амброзията за която е жадувал от раждането си.

Осветлението в ‘Камео’ примигна няколко пъти с началните тонове на (Don’t Fear) The Reaper и притъмня. Клиентите напуснаха масите си за да наобиколят подиума, където класическа тройка – блондинка, брюнетка и червенокоска – събличаха дантелените си рокли, извивайки се в ритъма на музиката.

Джак пресуши уискито си. Времето напредваше, а Тони го чакаше. Остави шепа монети за питието, побутна ги към бармана, поколеба се и отброи няколко банкноти отгоре.

– Червен дим?

Джак стисна устни. – Черен. Половин доза.

Не можеше да си позволи повече. По-голямата част от спестяванията му плати престоя на Тони в една от по-евтините болници в края на Брега, където не задаваха въпроси, нито пък уведомяваха служителите на реда ако пристигнеше пациент с прясна, кървяща рана отстрани на корема и липсващ бъбрек. Останалите пари отидоха за болкоуспокояващи и черен дим. Тони твърдеше, че димът притъпява болката по-успешно от всякакви лекарства.

Барманът кимна и изчезна зад вратата в края на бара.

Брюнетката и блондинката на подиума, вече напълно голи, се бяха сдобили с колани с огромни изкуствени пениси и помагаха на червенокосата да заеме удобна поза между тях. В тълпата наоколо няколко човека сваляха дрехите си и тези на най-близкостоящите. Вляво от Джак мъж на средна възраст в черен костюм и вратовръзка качи момиче – дали имаше осемнадесет? – с къса розова рокля върху барплота и зарови глава между краката ѝ.

Кървави съсиреци плуваха в коктейла от пот, сълзи и слюнка, разреден с бледа урина. Побутнах го по полирания плот към оплешивяващия костюмар, който точеше лиги от другата страна на бара.

– Най-висококачествената Болка, господин де Мевиус.

Бърнард де Мевиус Старши вдигна чашата към светлината и я разклати. Слузестата утайка на дъното се разсея и се смеси с останалите течности.

Наведох се към него. – Този път имаме много специална съставка за Вас. Гарантирам Ви, че изживяването ще е по-силно от всякога.

Исани отмята одеялото, прокарва показалец по голите гърди на Астроф, надолу по мускулите на корема му към издутината в панталоните му; навежда се за да потърка устни в твърдия му член през плата. Астроф промърморва нещо в неспокойния си сън. Слаба светлина си пробива път през сивкавата мъгла отвън, стелеща се по решетките на прозорците. Валяло е докато са спали. Обикновен, бистър дъжд. Ще е безопасно да излязат на лов тази вечер.

Но дотогава остават няколко часа, а Исани има по-важна задача.

‘Клиторът е звънеца на Дявола и ако го натискаш, Рогатият рано или късно ще отговори,’ обичаше да повтаря лелята на Елиса всяка вечер докато навиваше косата ѝ на ролки преди Елиса да се шмугне в студеното легло.

Леля Астрид. Името ѝ подхождаше – висока, костелива жена с още по-костелив характер. До деня на смъртта си държеше Елиса под строг контрол. Определяше дневното ѝ меню, избираше дрехите ѝ, местата, които да посещава, заниманията ѝ.

Шест месеца след погребението Елиса още не можеше да се отърси от чувството, че леля ѝ я наблюдава с присвити очи и чака да стъпи накриво. Сякаш покойната щеше да се върне от отвъдното ако Елиса направеше дори една грешна стъпка.

Парещата течност цвърчи върху кожата ми; миризмата на топяща се плът ме задушава. Затварям очи докато киселината облива голото ми тяло: ще горя, ще търпя, ще се пречистя - защото отворих грешната Врата с грешния Ключ и мръсотията на низките душѝ в гнилия ви свят ме убива.